Как и кога
започва приятелството? Въпрос с толкова отговори, колкото са и приятелствата
по света. Позволете ми да ви разкажа една такава история.
Беше една
обикновена пролетна вечер.Двама млади хора момиче и момче, стояха на една
автобусна спирка, препълнена с хора. Почти не разговаряха, опитвайки се да се
оттърсят от шока, породен от събитията, които бяха се случили минути преди да
ги намерим тук – сами сред хората, всеки със себе си и едновременно с това
заедно.
Неусетно вялият
разговор придоби неподозирана дълбочина и се превърна в откровено споделяне на
онези тежки моменти, които преобръщат живота. Докато споделяха двамата не се
гледаха. Всеки криеше лицето си от другия, за да скрие слабостта си в
тъмнината. В един момент, докато слушаше, Тя усети сълзи в очите му. Тъмнината
ги скриваше, но гласът му ги издаваше.
Тя дори не
искаше да го погледне. Страхуваше се да не разруши момента като го накара да се
срамува, а и самата тя се срамуваше от собствените си сълзи, които вече се
търкаляха по бузите ѝ. Познаваше го добре и знаеше, че ако ги види, той ще се
опита да я успокои, за сметка на себе си.
В един момент
разговорът стана излишен. Останаха само тихите сълзи и една топла прегръдка, в
която всеки от тях беше просто себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар