Българското общество има
склонността да изпитва крайни чувства и емоции, които рефлектират в
политическата ни реалност. Старото разделение на „фили” и „фоби” е все още
силно валидно, а опозицията породена от него е устойчива във времето. С
поколения се насаждат определени модели на поведение и стереотипи за разбиране
на политиката и дори възприемане на хората от определена държава, обусловени от
историята на отношенията между политическите общности.
Мразим един човек, само защото е
гражданин на една държава или е представител на даден етнос. Отношението ни се
основава на миналото, а не настоящата ситуация. Ето един пример: около трети
март, в социалната мрежа прочетох за възмущението на хора, че никоя национална
медия няма да излъчи филма „Време разделно”. Едва ли има някой, който не знае
за какво точно става въпрос в него. Опитвайки се да обясня, че филмът е
направен с цел да се оправдае Възродителният процес и не е необходимо да се
припомня всяка година, а и няма смисъл от това да пропагандираме омраза, бях
обвинена, че не съм родолюбец и не знам историята.
Личното ми мнение е, че политическите
решения, довели до омразата между два народа не са продукт на отношението на
мнозинството граждани на държавата, съответно не е коректно да пропагандираме
омраза към хората, още повече това са събития, случили се преди много години,
за които сега никой не би трябвало да носи вина.
В настоящето, предвид
глобализацията, толерантността е основополагаща за обществото. Разбира се
когато става дума за отношения между държави, историята не може да бъде изцяло
пренебрегната, но все повече се обръща внимание на прагматичното заявяване на
интереси и защитаването им.
Не разбирам защо между хората
витае тази етническа омраза и каква е причината, тя да се пренася с такава сила
в човешките отношения.