петък, 18 март 2016 г.

Политиката, историята и обществената омраза

Българското общество има склонността да изпитва крайни чувства и емоции, които рефлектират в политическата ни реалност. Старото разделение на „фили” и „фоби” е все още силно валидно, а опозицията породена от него е устойчива във времето. С поколения се насаждат определени модели на поведение и стереотипи за разбиране на политиката и дори възприемане на хората от определена държава, обусловени от историята на отношенията между политическите общности.
Мразим един човек, само защото е гражданин на една държава или е представител на даден етнос. Отношението ни се основава на миналото, а не настоящата ситуация. Ето един пример: около трети март, в социалната мрежа прочетох за възмущението на хора, че никоя национална медия няма да излъчи филма „Време разделно”. Едва ли има някой, който не знае за какво точно става въпрос в него. Опитвайки се да обясня, че филмът е направен с цел да се оправдае Възродителният процес и не е необходимо да се припомня всяка година, а и няма смисъл от това да пропагандираме омраза, бях обвинена, че не съм родолюбец и не знам историята.
Личното ми мнение е, че политическите решения, довели до омразата между два народа не са продукт на отношението на мнозинството граждани на държавата, съответно не е коректно да пропагандираме омраза към хората, още повече това са събития, случили се преди много години, за които сега никой не би трябвало да носи вина.
В настоящето, предвид глобализацията, толерантността е основополагаща за обществото. Разбира се когато става дума за отношения между държави, историята не може да бъде изцяло пренебрегната, но все повече се обръща внимание на прагматичното заявяване на интереси и защитаването им.

Не разбирам защо между хората витае тази етническа омраза и каква е причината, тя да се пренася с такава сила в човешките отношения.

вторник, 15 март 2016 г.

Кой е авторът на този блог?

Здравейте,
Радвам се да се срещнем в моя блог. Той събира и изразява личното ми мнение по определени въпроси. Материалите, които ще намерите в него са свързани, преди всичко, с обществени проблеми, които са ме развълнували и моите интереси.
За по-романтичните души ще публикувам поезия. Това е още един мой начин да отразявам реалността и да реагирам на нея.


 
Аз съм Александра Александрова, на 20 години. Студент съм в специалност "Политология" и мечтая да работя като журналист.
Човек със собствено мнение и гражданска позиция, Именно това е причината да започна да пиша този блог. Желанието ми да споделя с някого вижданията си, защото вярвам, че проблемите се решават, когато се споделят без страх.
Всеки, който чете написаното от мен, има правото да се съгласи, или не, да го хареса или не, да мисли каквото иска. Ще се радвам да получавам обратна връзка от читателите си.
 Добре дошли!

понеделник, 14 март 2016 г.

Личността, обществото и социалните роли


Социалната роля е понятие, свързано с антропологията и нейното течение структурен функционализъм, което разглежда обществата като организми. Хората, живеещи в едно общество са като клетките на организмите. Всеки човек има строго определено място и функция в групата, в която участва.
В съвременните условия един човек участва във все повече групи, които имат определени изисквания към него. Те често са съвършено различни, предвид различното място на дадения човек в конкретната група. Всеки от нас сменя за ден поне няколко групи, което обуславя и неидентични социални роли, които е необходимо да играе.
Интересното е, че тези социални роли са абсолютно безлични. Наложени от социалната рамка, не са продукт на личните качества, желания, амбиции или дарби, а на неща като обществени норми, възпитание, вменени отвън разбирания за успех, за добро и т. н. Живот в матрица, който не позволява на никого да бъде себе си, ако е някак различен от излезлите от матрицата.

За да бъдеш себе си в тези условия се изисква изключителна смелост. Смелост да приемеш само основните норми на живота в общност, но в същото време да намериш позицията си в общността, която най-малко те ограничава да бъдеш себе си. В противен случай ставаш роб на другите и на нормите им. Тяхното мнение става движеща сила в живота ти. Къде отиват тогава творчеството и личните желания?