събота, 25 юни 2016 г.

Тъга, рими и ангели





На 08. 06. 2016 година, от този свят си отиде поетът Евтим Евтимов. Днес разбирам, че към небето е отлетяла и душата на неговата съпруга – Романьола Мирославова. Имах честта и удоволствието да познавам и двамата. В знак на почит към тях, искам да ви разкажа спомените си, които ще пазя винаги в сърцето си.
Спомени, свързани с човечност и добронамереност. Първият ми разговор с Руми, както накратко наричах Романьола, беше преди шест години. Приятел, който я познаваше ми беше дал телефонния ѝ номер. Помня, че когато се обадих бях много притеснена и не знам за какво сме си говорили. Разбрахме се да общуваме чрез писма, написани на ръка и изпратени по пощата. Писането на първите ми беше много трудно. Всяка една дума беше проверена и премислена. Спомням си топлината на нейните отговори. Пазя ги още, заедно с книгите, които често намирах в пликовете. Най- ценният подарък от нея ще си остане отделеното време, дали за да отговори на писмото ми, или за един от нашите дълги телефонни разговори. Именно Руми е човекът,  от когото разбрах, че в творчеството няма смисъл от правила, ако те пречат на това, творецът да изрази себе си.
Двете ми срещи с Евтим Евтимов са незабравими. Разбрах, че зад едни от любимите ми стихотворения е изключително земен човек. Аз виждах в него единствено автора на едни от любимите ми стихотворения. Нека ви разкажа за нашите срещи.
 Бях спечелила една от първите си награди в конкурс за поезия. Награждаването беше в една дъждовна, пролетна привечер. Бях много развълнувана. Точно пред залата срещнах един човек. Поздравих го без да знам кой е.  Бях с учителката си по литература и разбрах с кого съм се срещнала. При връчването на наградата с Евтим Евтимов  разменихме едва няколко думи, които не помня.Спомням си само простотата им и усещането за човечност. Човечност, която дава криле. Думи на подкрепа и вяра. Вяра в таланта ми, в който аз самата не вярвах тогава.
Следващата ми среща с него беше доста по-късно. Отново на награждаване. Отидох да поговоря с него за мечтата си – стихосбирка.   Отидох притеснена и изпълнена с неудобство. В последвалия разговор се чувствах изключително щастлива. Отново усетих онази доброта и човечност. Вълната от тях ме заля така, че едва не се разплаках. Човекът, Евтим Евтимов отново ми даде криле.
Освен поети и творци  Евтим Евтимов и Романьола Мирославова са Хора. Ще ги запазя в сърцето си завинаги, защото без тях нямаше да съм това, което съм, а вие нямаше да четете тези думи. Пиша това през сълзи, но вярвам, че те двамата пак са заедно и се обичат.