Много често
чувам, че някой дължи нещо на някого. Още по-често се случва да чуя, че някой
не бил направил нещо за мен. Да, така е, да си човек с увреждания в България не
е най-лесният живот. Има много нерешени проблеми, които твърде често затрудняват човека да се
реализира пълноценно.
Писна ми, обаче,
от сърцераздирателни истории в новините, където някакви хора с проблеми, плачат
и се вайкат колко им е трудно. Подобно вайкане не е нищо друго освен жажда за
внимание, което няма как да спечелят иначе. Объркването на внимание със
съжаление е пагубно. Масовата част от хората с увреждания бъркат тези две
понятия много сериозно. Същите хора казват, че не искат да бъдат съжалявани от
другите, но само повтарят колко са зле. При положение, че единственото, което
правиш е да се самосъжаляваш и оплакваш, няма как да получиш по-различно отношение.
Ядосват се, че някой не е направил нещо за тях. Бих искала да попитам какво
направиха те за самите себе си? А за другите?
Отговорността за
живота на всеки един от нас е преди всичко негова собствена. Няма значение дали
си човек с увреждане, или не. Изпадам в откровен потрес, когато чуя някого да
казва, че държавата, или който и да е длъжен да му осигури нещо поради това, че
има някакъв проблем. Да, институциите са се ангажирали да правят някои неща, но
това не означава, че хората с увреждания могат да стоят пасивно и просто да
чакат да бъдат приети от обществото като равни. Няма как да се случи дори да
има хиляди закони и институции по този въпрос.
Да бъдеш приет,
означава да поемеш отговорност и да не се смяташ за някой, на когото всички
останали са длъжни. Това сякаш убягва на много хора с увреждания, за които е
по-лесно да обвиняват държавата и обществото за своите проблеми. Много
по-трудно и изискващо е да търсиш своя път на доказване, въпреки проблемите си,
както го правят онези, от които се оплакваш, че не те приемат. Бори се и покажи
талантите си и това ще бъде твоята интеграция.
Това е личната
ми представа за интеграция на хората с увреждания. Аз самата мога да гарантирам
за успеха ѝ с начина, по който живея. Чувствам се отлично в средата си и това
не е резултат от това, че някой ми е дал нещо. Всеки от нас създава условията
около себе си.