събота, 20 август 2016 г.

На българския учител, с уважение






Средата на август е. Новата учебна година наближава. За учениците, може би, това е нещо досадно. Зрелостниците вероятно я чакат с притеснение, заради предстоящите матури. Бъдещите първокласници, вероятно, вече подготвят своите раници с нетърпение да прекрачат прага на училището за първи път.
Има едни хора, в чиито умове и сърца е събрана цялата палитра ученически емоции. Учителите се стремят да възпитават младите хора и да им предават знания. Правят го, въпреки собствената си умора, проблеми и въпроси.
Трудно бихте разбрали какви са проблемите на един български учител. Повечето хора в тази професия са твърде горди, за да се оплакват в медиите, или където и да е. Чува се само за един много малък процент случаи на набити, или пребити, учители. Проблемът с възнагражденията в професията е тема – табу, а отговорните институции  умело твърдят, че такъв няма. Проблем с парите има, но не той е най-важен.
Като дете на учител, съм израснала с болките на хората, работещи в тази професия. Най-много учители боледуват, заради неуважението на обществото към тях. Заради това, че родители си позволяват да им крещят и дори да ги удрят. Заради масовата заблуда, че един учител не прави почти нищо, а взима пари за това. Само, който е израснал в семейство, в което има учител, знае колко пъти тетрадките за проверка са били по-важни от него и игрите му, колко пъти е слушал уроци, вместо приказки, вечер.
Това не се вижда отвън. Родителите, които отиват и вдигат скандал за за двойката на детето си, няма как да го знаят. Няма как да се видят и всички главоболия, които изтърпява един педагог, заради шума и говоренето на децата в час и, буквално, ужасните учебници. Няма как да забележите болката от липсата на уважение, но тя е дори по-силна от физическата.
Затова добрите и сърцати учители ще стават все по-малко. Ако познавате такива, благодарете им, уважавайте ги и им го показвайте.