Откровено потресена съм. Вчера гледах едно видео от
„Шоуто на Слави”. Видео за живота на една майка и нейния син, който е с
увреждане. Това е второто подобно видео, което се появява в това, конкретно
предаване. Имаше и още едно.
Хубаво е такива неща да се появяват по телевизията. Да се
покаже,че проблем има. Протестът на майките на деца и хората с увреждания е
абсолютно основателен и скандалът, който се получи е основателен. Аз съм човек
с увреждане и много добре познавам този начин на живот и пред какво са
изправени хората, които го живеят. Майки се превръщат в затворници, осъдени от
уврежданията на децата си. Деца, които са решили да не изоставят и твърдечесто
гледат сами. Бащите ги няма. Майките са 24 часа до децата си, защото те имат
нужда от постоянни грижи и подкрепа, дори за най-елементарното нещо. Майките в
повечето случаи се справят сами, няма кой да помогне. Списъкът от причини за
това е твърде дълъг и сега няма да го коментирам.
Темата,
която искам да засегна в този текст е друга. Личното ми мнение е, че борбата
на майките се използва от слави за реклама на предстоящата му политическа
кариера. Нещастието на тези хора и неговата подкрепа за тях е просто начин да
се покаже колко е „заинтересован” от народа си и колко е различен от останалите
политици. Супер е идеята да дари колосална за България сума за тази кауза. Имам
проблем с факта, че това се случи по такъв начин. От известно време цялото
говорене на този човек е за това как той иска да промени държавата, защото тя
не си върши работата. Как политиците са против народа, как искат всичко за себе
си и други подобни.
В
политологията, която изучавам вече четири години, такова явление се нарича
популизъм. Всичко, което описах до сега се вписва идеално в дефиницията на
класически такъв. Имаме една личност със силно медийно влияние, а в случая дори собствено предаване.
Общественото напрежение е факт. В обществото има проблеми, те са видими и не се
решават продължително време. Идеалните условия, ако медийната личност има
политически амбиции да ги осъществи.
Има
трибуна и достатъчно зрители. Проблем тук няма. Проблемът е, че се е възприел
като поредния, български, политически „месия”, който е решил кардинално да
променя системата и много хора му вярват. Вярват, защото той говори неща, които
те искат да чуят. Нищо, че те са изключително нереалистични, а някой от тях
дори нелогични. Хвърлят се в пространството едни думи, без да се обясни как ще се осъществи на
практика обещаното, а още по-малко какви са възможните последици от него. Има
причина това да е така, просто това са само обещания. Реклама и пропаганда.
Никоя популистка политическа формация не е останала такава, след като влезе в
държавното управление. Обикновено просто стават част от системата, която са
искали и обещавали да променят, или просто изпадат от нея. Политиката не е само
думи.
Бясна
съм, че майките на децата с увреждания се използват за политическа реклама. Те
търсят подкрепа, а получават поредното унижение, при това публично. Не могат да
ме убедят, че тези силни жени биха искали да бъдат представени като молещи се
за милост. Факт е, че проблем има, но сълзливите и драматични клипове не
помагат. Единственият резултат от тях, според мен, е да представят водещия на
предаването и бъдещ политик като социално отговорен, с което да привлече
възможно повече хора да гласуват за него и за политическия субект, който ще
сформира.
Това
е просто внушение, зададено с определена цел – възможно най-много хора да си
кажат: „Той е като мен, той ще реши моите проблеми, на него му пука.” Целта е власт. Използването
на подобна кауза е популярен, ефективен и лесно достъпен инструмент. Яд ме е,
защото, лично за мен, това е употреба на хора и техните животи за реклама.
Употреба на нещастието.