петък, 18 март 2016 г.

Политиката, историята и обществената омраза

Българското общество има склонността да изпитва крайни чувства и емоции, които рефлектират в политическата ни реалност. Старото разделение на „фили” и „фоби” е все още силно валидно, а опозицията породена от него е устойчива във времето. С поколения се насаждат определени модели на поведение и стереотипи за разбиране на политиката и дори възприемане на хората от определена държава, обусловени от историята на отношенията между политическите общности.
Мразим един човек, само защото е гражданин на една държава или е представител на даден етнос. Отношението ни се основава на миналото, а не настоящата ситуация. Ето един пример: около трети март, в социалната мрежа прочетох за възмущението на хора, че никоя национална медия няма да излъчи филма „Време разделно”. Едва ли има някой, който не знае за какво точно става въпрос в него. Опитвайки се да обясня, че филмът е направен с цел да се оправдае Възродителният процес и не е необходимо да се припомня всяка година, а и няма смисъл от това да пропагандираме омраза, бях обвинена, че не съм родолюбец и не знам историята.
Личното ми мнение е, че политическите решения, довели до омразата между два народа не са продукт на отношението на мнозинството граждани на държавата, съответно не е коректно да пропагандираме омраза към хората, още повече това са събития, случили се преди много години, за които сега никой не би трябвало да носи вина.
В настоящето, предвид глобализацията, толерантността е основополагаща за обществото. Разбира се когато става дума за отношения между държави, историята не може да бъде изцяло пренебрегната, но все повече се обръща внимание на прагматичното заявяване на интереси и защитаването им.

Не разбирам защо между хората витае тази етническа омраза и каква е причината, тя да се пренася с такава сила в човешките отношения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар